ЕпизодСтарият войн (суб.)

СТАРИЯТ ВОЙН
Аз съм Гостун,старият войн,
горд е родът ми Вокил.
Ето ги раните ми по гърдите-
не един враг съм сразил.
Тази война за мен е последна,
нямам зад себе си брод.
Тук ще дочакам края на дните,
в моя угасващ живот.
Пред духовете на дедите ми,
изричам войнската си клетва днес-
да падна в битката със чест,
да падна в битката със чест,
и нека Тангра над духа ми бди!
Не искам почести и власт,
не иснам почести и власт,
на мен ми стига само,
да падна в тая битка с чест!
Тежко настъпват ромейски кохорти-
веят двуглави орли.
Носят войната пред нашите порти,
свили надменно очи.
Мечът изтегля мойта десница,
конят препуска в галоп.
Рамо до рамо в плътна редица,
с мене е моят народ.
Пред духовете на дедите ми,
изричам войнската си клетва днес-
да падна в битката със чест,
да падна в битката със чест,
и нека Тангра над духа ми бди!
Не искам почести и власт,
не иснам почести и власт,
на мен ми стига само,
да падна в тая битка с чест!