ЕвитаИзгорих сърцето

Парят сълзите ми - тихи, орисани
отровни капки дъжд.
Все плаче в мен ограбена луната.
Парят сълзите ми, бях тъй обичана,
душата - огледало, цяла е напукана в мен.
Защо обичаме, не зная, обичаме докрая,
изгубиме ли пътя, връщане няма, няма, няма.
Припев:
Моля те, недей да ме целуваш,
тръгнеш ли, недей да се сбогуваш.
Виж, гори звездица на небето...
Изгорих сърцето да ти свети!
Моля те, недей да ме целуваш,
тръгнеш ли, недей да се сбогуваш!
Има там звездица на небето...
Изгорих сърцето.
Болка остана в мен, болка И нощ, и ден.
Ръцете си протягам
още нежно аз към тебе нощем.
Болка гори в мен, болка и нощ, и ден.
Самотни се родихме
и самотни ще си тръгнем с теб.
Защо обичаме, не зная, обичаме докрая.
Изгубиме пътя, връщане няма, няма, няма.
Припев:
Моля те, недей да ме целуваш,
тръгнеш ли, недей да се сбогуваш.
Виж, гори звездица на небето...
Изгорих сърцето да ти свети!
Моля те, недей да ме целуваш,
тръгнеш ли, недей да се сбогуваш!
Има там звездица на небето...
Изгорих сърцето.
Как ли се прощава непростимото?
Както с вода не се разрежда виното.
Твоя съм, на тебе се вричам,
сбогом и прости, че те обичам!