Галин и КристианаКолко много

Галин:
Съдба търпях, живот видях!
Жени красиви на ръце броях!
За ден, за два, за през нощта!
Аз искам повече от това!
Кристиана:
Живот видя и без вина.
Достойнство нямаше ли в любовта?
За ден, за два - какво е това?
Право имаш ли на мен, сега?
Галин:
Колко много пъти съм те търсил?
Колко много пъти съм те намирал, аз?
Кристиана:
Колко, колко си ги търсил.
Колко, по колко си ги откривал, ти?
Галин:
Колко много пъти съм те губил...
В друга никоя не съм се влюбил, аз!
Кристиана:
Колко много си изгубил!
В друга никоя не би се влюбил, пак!
Галин:
Сега разбрах, но как да спра?
В посока тъмна по път вървя!
За ден, за два, за през нощта!
Аз искам повече от това!
Кристиана:
Живот видя и без вина.
Достойнство нямаше ли в любовта?
За ден, за два - какво е това?
Право имаш ли на мен, сега?