ИрраНеобяснимо

Обяснимо поглед, мрак, дим кафев,
пясъчно сиво, пясъчно сиво.
Аз красива, ти не знаеш
откъде съм се появила,
внезапна и дива.
Подавам ръка.
Поглеждаш така,
сякаш всеки миг
светът ще спре.
Аз ти казах “Ела”.
Не посмя, ти да тръгнеш
и се спря, но не искаш така.
И сега всеки миг очакваш знак.
Аз ти казах “Ела”.
Не посмя, ти да тръгнеш
и се спря, но не искаш така
И сега всеки миг очакваш знак,
но не казвам “Ела”.
Колебливо, поглед, страх, мисъл в тях,
в розово-сиво, страшно красиво.
Предпазливо, ти не знаеш точно как,
как да ме имаш, как да ме имаш.
И става така, че сякаш
света точно, ей, сега за теб ще спре.
Аз ти казах “Ела”.
Не посмя, ти да тръгнеш
и се спря, но не искаш така.
И сега всеки миг очакваш знак.
Аз ти казах “Ела”.
Не посмя, ти да тръгнеш
и се спря, но не искаш така
И сега всеки миг очакваш знак,
но не казвам “Ела”.
Но не искаш така.
Но не казвам “Ела”.
Но не искаш така
Аз ти казах “Ела”.
Не посмя, ти да тръгнеш
и се спря, но не искаш така.
И сега всеки миг очакваш знак.
Аз ти казах “Ела”.
Не посмя, ти да тръгнеш
и се спря, но не искаш така
И сега всеки миг очакваш знак,
но не казвам “Ела”.