Искрен ПецовНощни мечти

Аз те срещнах случайно във есенна нощ,
излъчваше нежна любов.
И погледа вишнев не ще аз забравя,
преследва ме денем и нощ.
Момиче незнайно съня ми плени,
но беше далече от мен.
Потънах в безкрая на твойте очи
и нямах други мечти.
И тръгвам сам във ноща
да търся ключ към твойта душа.
И тръгвам напред сега,
без страх да срещна свойта съдба.
И в есенни бури и в зимни мъгли,
вървя напред през ноща.
И птицата Феникс да ме ослепи,
ще виждам твойте очи...