Искрен ПецовЗабрави ли

Навън е бяло, трупа сняг.
Студено е в града заспал.
Едно такси потегли тихо,
а там седеше ти отзад.
От шестият етаж се взирам.
Опрял лице в стъклото дишам.
Сърцето ми се къса, ала
нямам сили да те спра.
Забрави ли, забрави ли,
когато галеше ме нежно.
Забрави ли, че аз и ти,
един за друг родени бяхме.
Навеждам се навън и гледам,
снегът затрупва твоите следи.
Дали не съм сънувал,
сълзи напират в моите очи.
Забрави ли, че аз и ти,
един за друг родени бяхме.
Сърцето ми се къса, ала
нямам сили да те спра.