Иван ИталянецаТекът сълзите

Текът сълзи, гурчиво по бузата като река,
уви могат да се спрат само от твоята ръка,
но няма и малък шанс за това,
ние вече сме на друга вълна.
Остават само съжаления и угризения,
за мои неподобаващи поведения,
за забравени думи и изпуснати моменти,
за не осъществени мечти и ангажименти,
както и болката за лошите неща
и че предимно аз съм причината за това.
А сърцето гори и боли, облято в сълзи,
в красивите и хубави спомени пълзи,
търсейки слънчевата ти усмивка,
без която не знае как ще свиква.
Знанието, че няма да те държа,
няма да те целуна или доближа,
че чувствата ти няма да знам,
но уви, направих си го сам.
Наглеждам телефона за съобщение,
да не би да се поддадеш на изкушение,
но вътрешно си знам, че сме до там,
няма какво да дам, вече съм си сам.