Светът не беше подреден
такъв какъвто исках.
Той беше малко по-студен
и глупаво усмихнат,
но аз реших да наредя
по своему нещата
и предисвиках на дуел за първи път съдбата.
Светът не беше много мил
и вятърът ме блъсна.
Съдбата ми предложи стил
надеждата възкръсна
Но как веднъж намеръл път
човек да се обърне
дори и всички да заспят /2/
аз трябва буден да усъмна
избрах отдавна своя път
не мога вече да се върна.
Светът това е този свят
във който днес живея
понякога ме хваща яд
понякога се смея
на себе си, че вдигнах пръст
на нея на съдбата,
но точно за това и днес /2/
откривам смисъл в нещата
и знам, че даже и след мен
ще се търкаля пак земята
Светът това е този свят
във който днес живея
понякога ме хваща яд
понякога се смея
на себе си, че вдигнах пръст
на нея на съдбата,
но точно за това и днес /2/
търкаля се земята.