Самотата идва с различни лица...
Неочаквано... Без да почука...
Тя застава внезапно пред твойта врата
и прошепва: Здравей, аз съм тука.
Пускаш я да влезе за някой друг час,
но понякога тя не си тръгва.
И дори да я гониш, обхванат от бяс -
тя си ляга с тебе... И с тебе осъмва... Оу...
Няма смисъл да молиш... Дори да крещиш:
Самотата не вижда, не чува...
Да мечтаеш, че с нея - ще се разделиш -
това си е чиста заблуда...
/соло/
Няма смисъл да молиш... Дори да крещиш:
Самотата не вижда, не чува...
Да мечтаеш, че с нея - ще се разделиш -
това си е чиста заблуда...
Трябва някак да свикнеш, да стиснеш душа:
всички нерви събрани във тебе...
И тогава внезапно тя ще тръгне сама...
За да дойде отново след време...
За да дойде отново след време...