Лили ИвановаДали за теб съм пак онази същата

Дали за теб съм пак онази същата,
кочто ти на колене бе молил,
да не поглежда много често слънцето,
да не поглежда много често слънцето
и да забравя, че сме само двама.
Дали за теб съм пак онази същата,
покрила със коси лицето ти
и вените от кръв преливащи
във струни ги превръщах
с болката дали за теб съм пак онази същата.
Пр.:Живот ли е това,
аз питах се и любех,
недолюбвах времето,
а то събираше остатъка от мен за спомен,
така променяше лицето ми,
че ставах всеки път по-млада,
но то се знаеше, че в мен е скрита рана.
Останалото, както казват,
чака ме, каквото писано е ,
аз сънувам го, коквото съм изпяла,
пяла съм, каквото не изпях,
сънувам го, дали за теб съм пак онази същата.
Пр.:/2
Че в мен е скрита рана.