Кавал свири на поляна,
на поляна край горица;
Млада, хубава Стояна
тича с менци за водица.
Из градини крещи, вика
омразната нейна стинка.
Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?
Стой почакай д'идем двама -
па се спусна к'нейна мама
да ковалди тя Стояна,
че отива на поляна.
Ей, дружина, хей станете,
ей я, иде - погледнете:
Туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница.