Лили Иванова и Асен ГарговКогато те намерих

Когато те намерих, знаеш ли,
почувствах, че отново съществувам.
Когато ме прегърна помниш ли, помниш ли?
Аз помня как безумно се вълнувах.
И дадох ти и двете си ръце.
Около теб в прегръдка те се свързаха.
Аз имах и едно сърце.
И то живя за теб забързано.
Обичам те. Обичам те.
Тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме. Обичай ме.
От никой друг не сме го искали.
Обичам те. Обичам те.
Тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме. Обичай ме.
От никой друг не сме го искали.
Когато ми говориш, казвай ми
пак думите от първите ни срещи.
Две думи трябват само, вярвай ми, вярвай ми.
Една съдба завинаги ни срещна.
Неземните богатства ще ти дам.
Приятелство и нежност и доверие.
И пак ще имам всичко знам.
Защото с теб сме се намерили.
Обичам те. Обичам те.
Тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме. Обичай ме.
От никой друг не сме го искали.
Обичам те. Обичам те.
Тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме. Обичай ме.
От никой друг не сме го искали.