Лили ИвановаПлачейки в нощта

Луната грее във нощта.
Сияе с чудна красота.
Звезди блещукат тук и там.
Аз плача, а защо не знам.
Танцува нощният зефир.
И гали клонките безспир.
И всеки лист танцува сам.
Аз плача, а защо не знам.
Щурците пеят във захлас.
Разливат тънък, нежен глас.
Светулки мигат с огнен плам.
Аз плача, а защо не знам.
Но някой идва, чувствам аз.
Дочувам кроткия му глас.
Като мелодия звучи.
И ми нашепва: “не плачи!”
Като мелодия звучи.
И ми нашепва: “не плачи!”