Лили ИвановаМоре на младостта

И ето - пак е лято,
и ето - пак сме двама:
един до друг на слънчевия бряг
и пясъкът е също,
като розов пламък -
морето ни люлее в своя бяг...
Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
една вълна измива радостта,
и чайките пищят, и носят мрака,
със който ще ни раздели нощта.
Море, море на младостта
вземи горещите ми длани
и възвърни ми любовта,
и песента, и песента ми...
Аз вярвам в силата на красотата,
скалите, пясъкът и плажа нов
ще породят отново
една дори по-хубава любов...