Лили ИвановаЩурче

Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.
От де дочувам твоя глас?
Не си ли слухова измама?
Сред този моторетен бяс,
щурчета май отдавна няма.
От де дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи,
сънуваш като мен треви
и искаш да ми кажеш нещо.
Или пък в своята душа,
незнайно как съм те пренесъл
и днеска ако не греша
от там пак чувам твойта песен.
Където и да си щурче,
свири ми, аз ще те долавям.
Чрез тебе в мене ще тече,
животът ми недозабравен.