Цигански пътища в края на лятото
дълго ще водят очите ти,
слънце и вятър сменят местата си
и се усмихва на фотолюбители.
Смахнати чайки луди по залеза,
някого викат неистово,
детски лица, ала пясъчни замъци
вярват и молят за нещо неистово.
Още хиляди ноти и хиляди думи
горещите плажове тихо ще скрият,
посветени на толкова, просто безумие
този свят е жена, морето е нейна стихия.
Морските вълци, слънчеви старчета
бавно разказват кого са обичали,
тайно в очите им, голи се мяркат
родени от пяната руси момичета.