Лили ИвановаВетрове

На кого е нужна китара без струни,
закъсняла нежност, пленени думи,
на кого е нужна нощта без звездите,
въглен вместо огън, плачът на жените?
Припев:
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада.
Ееее....
Тази нощ е бедна китара без струни,
сбогом за последно даже без думи,
скитница за обич, уморена птица,
не ми трябва огън, а малка свещица.
Припев:
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада.
А когато тръгна сама все нататък
ще потърся в лицата последния блясък.
Припев:
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада. (х2)