Лили ИвановаЗакъснение

Тъй дълго стана моето закъснение.
Очакваш ли ме още с нетърпение?
Очи изпълнени с тревога,
съмнения нескрити и желания.
А може би чрез изпитания,
а може би на разстояние
се чувства силата на любовта
и нейната неземна власт.
Пр: Ах, как жестоко времето през нас минава!
Поне усмивката си запази
и тези пламенни стрели в очите,
с които мигновено ме плени.
За отговор ще чакам не слова,
а жарко тръпнещите устни,
стрели стопени от тъга,
ръце, които стискат и не пускат.