Лили Иванова и Асен ГарговКъсен стих

Забравени във музика слова.
Безгласни и отминали, далечни.
Ако ги помня, още помня ги едва,
но не ги пиша, не ги чувам вече.
Дали животът ме ожесточи
или забрава през душата мина.
Обезцветените от четене очи
обхващат и света наполовина.
Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни.
Аз бих оставил всичко настрана
до мислите, които все ме дебнат.
Какво да правя. Как да изразя
неспящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза.
или във късен стих ще го опиша.
И виждам суха залезна трева
останала без цветове и сила.
Огъната на две и затова
най – жълта тишина изобразила.
Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни.
Аз бих оставил всичко настрана
до мислите, които все ме дебнат.
Какво да правя. Как да изразя
Неспящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза.
Или във късен стих ще го опиша.