Смърт вещае, път чертае надалече.
Черна орис днес дошла е да я отведе.
Нощ ридае, сън не знае, ден будува.
За последно брат със сестра се сбогува.
Не плачи за мене братко, мене не жали.
Името ми само с обич споменувай ти.
Със сълзи не ме изпращай, затворя ли очи.
Ориста си съм надвила, птица съм с криле.
Хубостта ми невидяна, младостта ми неживяна..
Кой прекърши бисерните дни?
Участ зла ли ме обрече в жертва да даря,
чужди грехове с живота свой да заплатя?
Не плачи за мене братко, мене не жали.
Името ми само с обич споменувай ти.
Със сълзи не ме изпращай, затворя ли очи.
Ориста си съм надвила, птица съм с криле.
Брат й тихо рече, очите ми изгори.
Да не виждам вече как баща скърби..
В гроба мила сестро, сърцето ми вземи.
Да не чувам майка, молитви как шепти.