Мариана ПоповаКазах

Не поглеждай назад,
всичко там е във прах.
Няма смисъл в това,
не поглеждай назад.
Не заключвай нощта,
няма смисъл в това,
всеки ключ е във мен,
аз казвам недей.
Мога дълго в небето да гледам
тих вълшебен стих,
всяка сянка стопява се в него,
ти във него спиш.
И всеки път сълзи валят когато някой губи.
Не споделяй за мен,
няма смисъл в това.
Аз ти казвам недей,
сподели се със мен.
Мога дълго в небето да гледам
тих вълшебен стих,
всяка сянка стопява се в него,
ти във него спиш.
И всеки път сълзи валят когато някой губи.