MartyoМечти

[x2]
Когато осъзнаеш как поглъщат те мечтите,
потъваш в тях и не мислиш за парите.
За миг веднъж поне затваряш си очите,
И вярваш, че така ще са ти по-щастливи дните.
Дълъг път поемам във мойте мечти,
защото в тях няма кой да ми крещи.
"Живей в реалността"- каза ми го мама,
но как да го направя всичко е измама.
Не е нормално, знам го макар че съм голям,
но мечтите не огасват, дори да няма кво да ям.
Минават си годините, но детето в мен живее.
След толкова време успя да оцелее.
Тлее си искрата и пламъкът се разпалва.
В тоз живот единствено мечтата се прокрадва.
Една мечта умира, но друга пак се ражда.
Така и съзнанието ми отново се възражда.
Човек е оцелял не защото е успял,
а защото на поредната мечта се е поддал.
Нямам ли мечти няма какво да следвам,
те ме карат да живея и да ги преследвам.
[x2]
Когато осъзнаеш как поглъщат те мечтите,
потъваш в тях и не мислиш за парите.
За миг веднъж поне затваряш си очите,
И вярваш, че така ще са ти по-щастливи дните.
Основата се чупи и мечтите се разплитат.
В безкрайното небе като птици те политат.
Трябва да ги пазим и да ги ценим,
дори по тънкото въже във буря да вървим.
Рисувам новите мечти, всеки изминал ден.
Ако те са конци, живота е гоблен.
Стремя се да ги сбъдвам, не се самозалъгвам.
Истината първа винаги изтръгвам.
Живота е пясъчен часовник пълен със зрънца.
Всяка песъчинка е равна на мечта.
Дори и миниатюрна крие радостта.
И пада тя надолу щом я има слабостта.
Щом усетим капка страх в нашата душа,
трябва да прогледнем дори и в мъгла.
От нас зависи тва дали мечтата ще се сбъдне.
Времето лети, няма кой тоз часовник да обърне.
Няма кой..
Готов да се предам, да кажа не мога,
но това не съм аз, не е в моята природа.
В черните дни, крия се в тъмното и мечтая,
не губя вяра в тях знам, че с мен са до края
В момента, когато готов съм да се пречупя,
не мечтая за неща, които искам да си купя.
Мечтая за свобода, както словото е свободно.
Птица в небосвод, ято да лети способно.
Алчен ли съм? Или грешник съм? Кажи?
Виновен или невинен, в твоите очи?
Мечтал си не веднъж, и пак ще мечтаеш.
Знам, в този стих себе си ще познаеш!
Така че давай, мрази ме и себе си мрази.
Ела потърси ме в една от хиляди мечти!
Аз съм твоето отражение, виж и запомни ме!
Покровител на мечти- да това е мойто име!
[x2]
Когато осъзнаеш как поглъщат те мечтите,
потъваш в тях и не мислиш за парите.
За миг веднъж поне затваряш си очите,
И вярваш, че така ще са ти по-щастливи дните.