MartyoНа дъното

И отново съм на дъното, лежа прокълнат
Поглеждам с поглед злобен шибания свят
Имам пет пръстена и само един свети
Само този пръстен който е винаги трети
И ние сме поети с химикалите поели
Римовите армий през арената повели
Живота ми ме кара да кусам гадната попара
Има два пътя се в средния попадам
Без причина не нападам, без причина не се предавам
Рая е нагоре, но аз надолу ли падам
Вече съм психясъл, провокиран да убивам
Цветята не растът аз неспирам да поливам
Да признавам, егоист съм не отричам
Как за теб да мисля като срещу влака тичам
Двама сме премръзнали дрехата една е, аз ще се обличам...
Живота ми е пълен с празни обещания
Живея вече в мой свят без никви окования
Реалността е мъртва, няма я изчезна
Сля се тя изцяло със шибаната бездна
От която току що излеяхох, но погледнах
и видях нищото царува и в този шибан свят
Няма с кво да си богат освен да си гад
Нямаш нищо в стомаха а не чустваш глад
Ние сме обвивки гниещи бавно
Очите наши гледат към светлината жадно
Държанието нахално за теб е нещо паранормално
Нахален аз ще бъда шот живее ми се нормално
Отново съм в депресия и я вкарвам в поезия
Мечтите ми отново остават под съмнения
Мисля като ненормален, но с мозък незасегнат
Нека настървените ви погледи към мене да погледнат
Нека видим к'во ще вземат шото пак обемът
на шибаната стойност в мен е незасегнат
В средния ми пръст има повече истина отколкото в думите ви
Ако вие сте китари къде са струните ви
Реалността е такава през моите очи
Дори да ти ги дам ти не ще я различиш
Движа срещу хорското течение
Осложнение, виждам при опит за спасение,
нямам никакво доверие щот закрил си моито зрение
как да взема шибано решение
без капка лично мнение
то изчезва кат видение, все още дишам, добре ми е...