MartyoЗнам

Припев
Знам, ще съжалявам ако те оставя
Знам, без теб не мога дори да те забравя
Знам, любовта ни е неземна
Знам, за теб ще пея като за последно! {x2}
Реалноста е тежка, но ти превръщаш я в перо
В намеренията ти не присъства друго освен добро
Знам, че без теб не мога
Знам, че вървим в една посока
Но как да се оттърся от тея гадни мисли
ако те загубя за мене ще скърбиш ли
защото аз ще падна като със счупени крака
ще ги дам на теб отново да се върнеш, хайде ела
а кръвта която ще тече от нашите души
ще се слее със сълзите от нашите очи
всичко което сме градили за миг ще рухне
като атомната бомба на посоки ще избухне
удърна вълна от тъга на земята ще ни бутне
и всичките чувства, спомени и моменти заедно
ще се превърнат в нещо отдавна вече минало
несъществуващо, и всяка нощ от болка ще се будя
виждашли сега защо ме е страх да не те загубя
а ноща е тъмна, ако не беше ти щях да се спъна
в стената от тъга щях като слепец да се блъсна
целувката ти нежна ми шепне че всичко има смисъл
хилядите текствое и песни които за теб съм писал
Припев
Знам, ще съжалявам ако те оставя
Знам, без теб не мога дори да те забравя
Знам, любовта ни е неземна
Знам, за теб ще пея като за последно! {x2}
Живота ни събра и изобщо не сгреши
Сега е наш ред а той почива и лежи
Каза ми да те пазя и да те обичам
А ако те оставя, да забравя музиката, а да едва да сричам
слънцето и луната ще греят единствено за нас
ще ни гледат от небето и ще пеят в глас
ходех самотен по полетата безкрайни и търсих твоя образ
плаках и се борих, но каквото и да давах запазих мойта гордост
писах песни търсейки в тях малката утеха
със сълзи на очите надявайки се на успеха
и нека дявола ме мрази в краката ми да лази
победих го и от мен е редно да се пази
борба способна да бута замъци
любовта ни не е изкра любовта ни е като слънчевите пламъци
Припев
Знам, ще съжалявам ако те оставя
Знам, без теб не мога дори да те забравя
Знам, любовта ни е неземна
Знам, за теб ще пея като за последно! {x2}