Мая НешковаЦигуларят

Само нощем тук чувах музикант,
с лек ефирен звук, нежност и талант...
Влюбен цигулар - на луната брат,
нито много стар, нито много млад,
тънък силует, знам, че не греша -
свири не с ръце, свири със душа!
Може би пленен от любовна страст
или наранен като всички нас -
за душата лек, за сърцето дар,
този мил човек - беден цигулар -
ако някой спре, нещо да дари,
тихо казва: "Не! Свиря без пари"!
Ти носиш истина - тя е пречистена!
С теб и сълзите ми сега не горчат!
Ти си видение, грях и спасение,
спомен за вярата, че само с любов,
музика в нас ще остане!
Но като на сън злата вест не спи
и с камбанен звън тя се потвърди -
той останал сам и това сърце
без любовен плам, той решил да спре...
Ще запомня теб, като тих поклон,
ангел без криле, с избелял балтон!
Ти носиш истина - тя е пречистена!
С теб и сълзите ми сега не горчат!
Ти си видение, грях и спасение,
спомен за вярата, че само с любов,
музика в нас ще остане!
Само с любов...