Мая НешковаИма ли виновни в любовта?

Вървя сама, изгарям в плен
от спомена - нашата любов,
пламнала безумно в нощта,
в полет луд към вечността.
Беше любов, беше мечта,
беше съдба - нашата съдба,
беше вик греховен във нощта -
кратък миг от вечността.
Припев:
Има ли виновни за това,
някой ден, че свършва любовта -
тя избира кой, къде, кога...
Съдба, съдба!
Има ли виновни за това,
някой ден, че свършва любовта -
прави ни самотници в нощта...
Съдба, съдба!
Вървя сама, изгарям в плен
от спомена - и във пепелта
търся да открия част поне
от разбитото сърце.
Знам, някой ден, вятърът луд
ще донесе полъх на любов
и сърцето пак ще затупти,
жадно за любов.
Припев:
Има ли виновни за това,
някой ден, че свършва любовта -
тя избира кой, къде, кога...
Съдба, съдба!
Има ли виновни за това,
някой ден, че свършва любовта -
прави ни самотници в нощта...
Съдба, съдба!