Мая НешковаСлънчева обич

Слънчево момче по моста тича
на безкрайна слънчева река,
а отсреща слънчево момиче
весело му маха с ръка.
Той и тя една надежда носят
близка със звънливия им смях,
обич слънчева ги омагьосва
искам да съм като тях.
Искам нейде като тях да ме очакват
винаги да бъдем с теб щастливи,
цял живот да слушам аз
твоят слънчев глас и смях,
вечно с обич да сме двама.
Слънчево момче по моста тича
на безкрайна слънчева река,
а отсреща слънчево момиче
весело му маха с ръка.
Пиринският вятър ги зарича
верни да са те един към друг,
все така един към друг да тичат
с пламъка на своя слънчев юг.