MD Manassey и KerannoffПо струните

Те всички ме сочат с пръст ,
макар на никого нищо да не съм причинил
на всекиго за всичко аз досега съм простил,
но не за дълго ... ооооуу ...
Да простя ? Да забравя ?
Да продължа или може би да се удавя ?
Какво ли дал съм , какво получил съм ?
Дали разбрал съм , дали научил съм ....
Че добрината се отплаща със злина ,
че самотата е по-добра от сестрата срамота .
Че любовта е просто гадна кучка многодетна , ако бях на нейно място сигурно щях да пометна .
Детето ревност , детето съмнение
-това са копеленцата й целящи разрушение !
Детето болка , детето ярост
-що за любов е тая която не ми носи радост !?
Дали изгравям , или залязвам ...
Дали изпреварвам , или някакси се отказвам ...
Дали съм бъдеще или съм минало ,
дали сърцето ми вече не е изстинало ...
И ако някой ми каже искам
ще го попитам ти какво си дал .
И ако някой в гръб се киска ,
но ще направя така,че той да не остане цял .
Ходя си и гледам хората голи и боси без мозъци като просяци ,
накозани ходят и те с разкъсани потници като затворници ...
Злосторници в затвора на своите вторници
и сивите дни , в които времето губят с кръстословици ....
Хей братко , накратко сладкото на живота ми искам да бъде реално ,
а не в тетрадка , в някой шкаф забит на рафта ....
Искам да запаля спомени скапани , дай ми запалка и нафта -
факта , че съм жив и дишам още , казва ми че не ми трябва поправка ...
Знаеш ли колко сам се чувстваш ходейки по скапана улица
брули те вятъра не на метафора ами буквално ,
кално ти е отвътре обаче не значи това ,че сега ще заплачеш,
щото рамото върху което се плаче сега ти разбива ченето ,така че ...
Не се оплаквам като ученичка с току що разтворена пичка
и спрямо тебе бегачо-палячото аз движа се в инвалидна количка
И линия химия ми начертай и знай еби си я . Полиция ... от днес ще друсам само , брато , петолиния !? Бива , а ?
И ако някой ми каже искам ще го попитам ти какво си дал .
И ако някой в гръб се киска , но ще направя така,че той да не остане цял.
През годините много неща съм приживял - възходи и падения,
хиляди прозрени , за да намеря пътя верния ...
Но на всеки метър - кръстопът ,
всеки спектър - мрачен кът ,
борейки се слънчев да бъде денят
Изпълнен с красиви моменти ..
Но как като пръснати са всички елементи ?
Идеята е пъзелът да бъде сглобен
и да разруша основата на всеки проблем .
Светът е скроен от разноцветни конци
и все ще се намери някой във ръцете с ножици ...
И моля се да има слънце вместо черни облаци
и повече усмивки вместо озлобени очи ...
Как да съм цял щом всички се делим ?
Мечтателят в мен се изпари като цигарен дим !
Всяка красива мисъл затворена е в прашен скрин !
Пътят към светлината всякаш е непроходим ...
И ако някой ми каже искам ще го попитам ти какво си дал .
И ако някой в гръб се киска , но ще направя така,че той да не остане цял.