Виждам те, стоиш пред мен
говориш тихо и си мислиш пак за нашия момент.
Не чуваш нищо, нито грам
от моите думи плашиш се, но знам,
че вярваш тайно в мен.
Нима не трябва да съм толкова близка
мисълта за нас не спира да ме притиска
не знам дали си заслужава риска.
Приемах дълго теб за моя награда,
но истината остава
и намират място вътре в мен.
Припев:
Думите, които искаме да кажем
чувствата, които знаем, че ги няма вече в нас,
но просто си мълчим.
Потънали в миналото ще останем
един до друг ще бъдем дълго, но ще знаем,
че това е просто страх от самота.
x2:
Чуваш ли ме, викам
мислиш ли ме, питам
колко още ще трябва да мълчиш.
Нима не трябва да съм толкова близка
мисълта за нас не спира да ме притиска
не знам дали си заслужава риска.
Приемах дълго теб за моя награда,
но истината остава
и намират място вътре в мен.
Припев:
Думите, които искаме да кажем
чувствата, които знаем, че ги няма вече в нас,
но просто си мълчим.
Потънали в миналото ще останем
един до друг ще бъдем дълго, но ще знаем,
че това е просто страх от самота.
Потънали в миналото ще останем
един до друг ще бъдем дълго, но ще знаем,
че това е просто страх от самота...