Милена и РевюМераци

Сиви хора виждам минават край мен,
искам всички да ги оцветя,
малко радост да прозира поне,
от загрижените им лица.
Плуват в паяжина сто сърца,
на други сто всичко им е наред.
Ей хора! Дайте ми назаем,
железния си мироглед!
Виждам сенките ви как стоят,
със стари тухли нов мираж,
а зад него е забравения бряг
на доброто, но и той е ваш.
Припев: Не искам да дишам от вашия въздух,
наситен със дъх на лъжа,
но мога да дам от кръвта си на всеки,
стопете със нея леда.
Никога няма да оставя съвестта си,
до пътя да събира цветя.
"Звездите" наистина хубаво светят,
само че не през деня!
Припев: ...