МиленаРобърт

Изморих се да чакам,
изморих се да гледам,
изморих се да мисля да твойта врата,
тишината, която накара да стене,
обърна наопаки мойта душа!
Малко очаквах, но и него изгубих,
блъснах се в камък - страшно боля.
Боли и сега, когато те видя,
и пак потъвам...о, не мога така.
Припев: Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!
Поставена смешно стоя на кантара,
залята обилно с черна вода.
В момента съм нищо - "някакво плаче",
казва случайно твойта уста.
Не искам да мисля,
не искам да чувствам,
не искам да виждам тези всички неща,
Не, не искам да вярвам, че светът се променя,
когато затвориш твойта врата...
Припев: ...