Ревю1968

Сам се видях на стената облегнат
и нея видях да минава оттам.
Бяха на мода сребърните павета
и неонова лапма леко светеше, знам.
1968-ма!
Коя си ти и откъде излезна?
Още го нямаше подлеза там.
Имаше го, но в другата София,
която да стане тя не успя.
1968-ма! 1968-ма!
Аз знам, че там ще се върна отново
и ще бъда със всички неизгрели звезди.
Това парче ти го пращат отгоре,
за да възкръснат неродените дни.
1968-ма! 1968-ма! 1968-ма! 1968-ма!