МладенНека ми завидят

Да не чувам за любов!
Аз за цял живот се наобичах...
От любов по тях изгарях,
и след всяка въглен оставах,
но в огън събуждах се отново.
В любовта не летя, не летя в любовта
В любовта не летя, не летя, не летя
Нека, нека ме боли, нека от любов боли,
без да спира, спира!
Нека да се чуствам жив, а не че се преструвам!
Нека, нека ме боли, нека от любов боли,
без да спира, спира!
Нека - за болката дори - на мен да ми завидят!
Нека ми завидят....
Да не чувам за любов!
Аз за цял живот се наобичах...
И след всеки път отричах,
че ще мога да обичам,
но на сутринта влюбвах се отново.
В любовта не летя, не летя в любовта
В любовта не летя, не летя, не летя
Нека, нека ме боли, нека от любов боли,
без да спира, спира!
Нека да се чуствам жив, а не че се преструвам!
Нека, нека ме боли, нека от любов боли,
без да спира, спира!
Нека - за болката дори - на мен да ми завидят!
Нека ми завидят....\2