Теодор КойчиновДали

Времето във мен съвсем е спряло
там, там си ти...
Огнен, а замръзнал дъжд от обич
Търся те във сенките на моя свят,
сам в нощта.
Не съм разбрал къде сгреших, не...
Но дали, (но дали)
аз потъвам във следи,
а дали, (а дали)
не отричам, че в тях си ти
Но дали, (но дали)
съм изгубил себе си,
а дали...
Времето във мен се сменя странно
там, там си ти...
Лунен смях така далеч е
Будя се нощем и буден сънувам
спирам да мисля, бълнувам
сам няма как да забравя края
само с теб докосвахме рая
Не зная как без теб, без теб живея...
Не зная, идва моя сън недоразбран
не зная, само в твоя сън съм разпилян
не зная, колко дълго ще остана сам...
не зная...