Нончо ВоденичаровОбич

Влюбен съм до полуда,
но живота е суров.
Страх ме е да не изгубя
най-прекрасната любов.
Ти дойде при мен
като звездна светлина,
като сън, като песен -
моя влюбена жена.
Припев:
Тръгнеш ли си, ще остана сам на този свят,
ще сънувам, че за мене, две очи горят.
Няма есен, нито зима, няма летен зной,
без очите ти любима, нямам миг покой.
Ти си тук, моя обич,
нежни думи си шептим.
На крилете,на мечтите
искам с теб да полетим.
Бяла тишина - греят твоите очи
любовта, като огън, две сърца изпепели.
Припев:
Тръгнеш ли си, ще остана сам на този свят,
ще сънувам, че за мене, две очи горят.
Няма есен, нито зима, няма летен зной,
без очите ти любима, нямам миг покой.(2)