Кажи имената на твойта игра,
създадена в моята детска кутия.
До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.
Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.
Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Така ще прекараме вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.
Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.
Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.
Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.
Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.
Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.