100 брадати социолози виждам, вървят напред.
Нещо явно ги тревожи, може би изискват ред.
Черни въглени скучаят върху моята съдба.
Знам, че те ще се разкарат, ако свърши с тях света.
Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм Де Де Те.
В мен умрели са съдбите, милиони приказки.
Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!
Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.
Милионер тълпите води, в култ издига своя нрав.
“Питай църквата бе, чичо, според мен това е грях.”
По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.
Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.
Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда, за пуловера съдба.
Резигнация не искам аз във моята кола,
щом съм тук, на аутобана, предпочитам скоростта.
Балерини във балета редактират своя танц.
“Моля ви, играйте честно! Знам, че няма да е лесно!”