push me Mulio!Градящият с Руини

Събуждам се, а светът потънал е в сън
Поглеждам себе си и виждам се отвън
В мъртвешки танц сме аз и ти и всички тук
Колкото и странно да е правим го напук.
Всички заедно да вдигнеме ръце
Звукът в забрава да ни - отнесе
Нека часовникът да спре да трака
И всички да пропаднем в трапа!
Твърде късно е вече
Пияният кораб отплава
Разрухата само остана
Да пием за нашата омраза
Зад грима телата ни макабрени
Пусти са отвътре, а външно сме обагрени
Изтрити от декора на собствената ни тревога
Загубваме преценка и приветстваме залога.
От небето вместо падащи звезди
Пръстта посипва ни - запълва всички празнини
Цветя на злото никнат от нашите спомени
крещим безгласно и плашим се опомнени.