push me Mulio!Голо

В гората аз вървях
и тайна в себе си видях,
позната приказка,
повторена, отново в мен.
Аз бях и не бях
и в гората не вървях,
загубих се в нея
и после се открих.
Лунни сенки в танца си - оплитаха ме,
черните простори в мрак - завличаха ме.
Пропадах в тях, в подземен мит
замлъкнах пак и спомена си аз изтрих.
В водата се видя
В нея друг се появи
Аз съм и не съм
В миг като в сън
В образа очите ми – слепи не видя
В пустата някой аз затърсих
В пустота те открих.
В отсъствието мое - срещнах те
В тишината на тона - обичах те
Моя двойснствен образ ти издигна
Времето се изниза в миг, през пролуката ти.