Er wartet auf den Mittagswind
die Welle kommt und legt sich matt
mit einem Fächer jeden Tag
der Alte macht das Wasser glatt
Ich werf den Stein zu meinem Spaß
das Wasser sich im Kreis bewegt
der Alte sieht mich traurig an
und hat es wieder glatt gefegt
Im weißen Sand der alte Mann
zitternd seine Pfeife raucht
nur das Wasser und ich wissen
wozu er diesen Fächer braucht
Die Ahnung schläft wie ein Vulkan
zögernd hab ich dann gefragt
den Kopf geneigt es schien er schläft
hat er bevor er starb gesagt
Das Wasser soll dein Spiegel sein
erst wenn es glatt ist, wirst du sehen
wieviel Märchen dir noch bleibt
und um Erlösung wirst du flehen
Den Fächer an den Leib gepresst
im Todeskrampf erstarrt die Hand
die Finger mussten sie ihm brechen
der Fächer bleibt zurueck im Sand
Den Alten ruf ich jeden Tag
er möchte mich doch hier erlösen
ich bleib zurück im Mittagswind
und in dem Fächer kann ich lesen
Das Wasser soll dein Spiegel sein
erst wenn es glatt ist, wirst du sehen
wieviel Märchen dir noch bleibt
und um Erlösung wirst du flehen
RammsteinAlter Mann
Добави в любими
216
Докладвай видеото
Rammstein - Alter Mann Текст
Докладвай текста
Rammstein - Alter Mann Превод
Той чака обедния вятър,
вълната идва и поляга уморено,
всеки ден с едно ветрило
старецът заглажда водата.
Хвърлям камък за собствено удоволствие,
водата се задвижва в кръг,
старецът ме погледна тъжно
и я заглажда отново.
В белият пясък старецът,
треперейки запушва своята лула,
само водата и аз знаем,
защо той се нуждае от ветрилото.
Представата заспала е като вулкан,
тогава колебливо го попитах.
Главата му бе склонена, изглежда спеше,
и преди да умре каза.
Водата ще бъде твое огледало.
Едва, когато е гладка, ще видиш
колко приказки са ти останали
и ще молиш за избавление
Притиснал бе ветрилото към свойто тяло,
дланта му се вкорави в смъртен гърч.
Наложи се да му строшат пръстите,
ветрилото остана в пясъка.
Обаждам се на стария всеки ден,
за да ме освободи от тук.
Оставам сред обедния вятър,
и по ветрилото мога да чета.
Водата ще бъде твое огледало.
Едва, когато е гладка, ще видиш
колко приказки са ти останали
и ще молиш за избавление
Докладвай превода Искам превод Добави преводвълната идва и поляга уморено,
всеки ден с едно ветрило
старецът заглажда водата.
Хвърлям камък за собствено удоволствие,
водата се задвижва в кръг,
старецът ме погледна тъжно
и я заглажда отново.
В белият пясък старецът,
треперейки запушва своята лула,
само водата и аз знаем,
защо той се нуждае от ветрилото.
Представата заспала е като вулкан,
тогава колебливо го попитах.
Главата му бе склонена, изглежда спеше,
и преди да умре каза.
Водата ще бъде твое огледало.
Едва, когато е гладка, ще видиш
колко приказки са ти останали
и ще молиш за избавление
Притиснал бе ветрилото към свойто тяло,
дланта му се вкорави в смъртен гърч.
Наложи се да му строшат пръстите,
ветрилото остана в пясъка.
Обаждам се на стария всеки ден,
за да ме освободи от тук.
Оставам сред обедния вятър,
и по ветрилото мога да чета.
Водата ще бъде твое огледало.
Едва, когато е гладка, ще видиш
колко приказки са ти останали
и ще молиш за избавление