Тъмна нощ, една китара свири във дъжда.
Чувам аз зовът й нежен.
Коя ли девойка чака там мъжа.
Тя дали ще забележи?
Сълзите му текат по струните метални,
затова се чува много надалече.
Дали ще дойде тя? - Едва ли.
Дали изобщо ще я види вече?
Омайва ме мелодията стара
и връща ме във времето назад,
когато под прозореца ми свиреше китара,
когато чувствата ми спряха да горят.
И той ми пееше със сълзи на очи,
и аз не виждах чувствата красиви,
и той ме чакаше, по цели нощи дни,
а аз не виждах погледите мили.
Сега китарата във ъгала стои,
струните ръждясали са вече.
Навънка спира да вали,
но на китара плач се чува отдалече.