Мислиш ли че мога да забравя,
това когато някога със нас било е.
Мислиш ли, че мога да забравя,
какво е можело да бъде.
Мислиш ли, че теб аз мога да забравя,
лесно е казваше ми преди.
Но сърцето ми все още изгаря,
Когато сред многото срещна твойте очи.
Така забравя ли се, всяка дума ласка или стон?
така забравя ли се дивата любов?
Питам се аз тази нощ - защо?
И колко ще ми трябва - може би цял един живот.
А ти забрави ли ме?
Нима забрави мигове красиви?
Ти търсиш ли ме още,
сред стари места и лица мълчаливи?
Ти мислиш ли, че споменът ще бъде заличен,
че ние ще сме просто АЗ и Ти.
Ти мислиш ли, че някога ще разберем,
Дали реални са били недостижимите мечти.