Дете
Едно детенце в тъмнината,
протягаше ръце към мен.
едно гласче извика 'МАМА'
и затича се по пътя вледенен.
Погледнах босите крачета,
погледнах тъжните очи
и в миг се сви сърцето,
усетило то детските сълзи.
А колко мъничко стоеше срещу мене,
треперещо от студ и страх.
Обикаляло е много време,
да го погледна във очите не можах.
То търсеше прегръдката на мама
То търсеше нечия топла ръка,
но мама, мама я няма
Тя си изплаща нейде греха.
Погалих детенцето плахо,
Погледнах го в погледа син,
във миг аз се разплаках,
съзряла пред себе си детски сълзи.
Защо трябва да има тъжни деца?
защо трябва да има празни очи?
защо трябва да просят храна?
Защо има детски сълзи.
А колко много са тези деца,
останали без живот от толкова малки.
Но хора, те са невинни те имат сърца.
Не децата, А НИЕ СМЕ ЖАЛКИ!!!