Нека просто близки с тебе да останем.
Знай че няма връщане назад.
Нека пак ръцете във едно да хванем,
но сърцата няма в оня огън да горят.
Няма средно полжение във любовта,
казваш ти, обръщащ се и тръгваш.
Не поемаш ти подадената ми ръка.
Помни, че само себе си залъгваш.
Да останем близки - бе моята молба.
Ти не чу и във нощта си тръгна.
Подари ми отново мойта свобода.
Към жестокия живот отново се завърна.
Какво ли правиш ти сега?
Дали те дебнат спомени красиви?
Дали не търсиш любовта?
Дали пък сме се лъгали, че сме били щастливи?
Да бъдем близки - невъзможно е това сега.
Всеки тръгва към живота нов.
Невъзможна се оказа любовта,
но за другата ти няма да си никога готов!