Аз бродя по кея сама и безсилна
и търся те тебе по стари места.
Аз бродя по кея с любов непосилна.
Аз бродя по кея с нескрита тъга.
А нашите места остарели са вече
и влюбени двойки напомнят за нас.
Прости че заминах от тебе далече,
прости че направих избора аз.
Кея без нас е много различен
и нашият камък сега се руши.
Брегът на реката изглежда безличен,
Дунава даже виновно мълчи.
Малки дечица тичат по кея.
След време ще гледат камакът сив.
Със нашият спомен те ще живеят,
с нашият спомен - тъй много красив.
Когато си тъжен и търсиш уеха,
на камъка сив ти за миг поседни,
погледни отсрещният бряг и нека -
поне за малко да бъдеш ЩАСТЛИВ!