Ти виждал ли си моите очи как светят,
не от сълзи а от истинска любов?
Ти виждал ли си моите очи как копнеят
и как долавят всяка дума, всеки зов?
Ти знаеш ли как аз обичам?
Ти знаеш ли какво за мен е любовта?
Ти знаеш ли с какви клетви аз се вричам?
Ти знаеш ли защо копнея за това?
Ти виждал ли си в мен пороите сълзи,
излети при жестока болка и обида?
Ти виждал ли си моите мечти?
Ти виждал ли си как от някой си отивам?
Ти виждал ли си как безжалостно след някой аз вратата хлопвам?
Ти виждал ли си как го гледам с поглед вледенен?
Ти виждал ли си как не едно, а сто сърца закотвям?
И пак подаряват ги дори разбити... пак на мен.
Да виждал си приятелю всичко това.
Виждал си всички мои пороци.
Виждал си как решавам нечия свобода.
Гледал си без да задаваш въпроси.
Защо сега искаш това да си причиниш?
Защо искаш да минеш по пътя разбит?
Защо искаш мен да промениш?
Знаеш че е невъзможно нали?
Ти толкова време след мене вървя.
Ти толкова години, сълзите събира.
Ти видя как се превърнах от дете в жена.
И само ти знаеш че така и не можах да бъда щастлива.
Недей приятелю, недей.
Ако можеш бягай надалеко точно този ден.
Късно е за нас, късно е за всичко.
Ти заслужаваш нещо повече, но не и мен