Reknail и SlawekВсеки Ден

Всеки ден върху стрелките на часовника се лутаме,
въпреки ежедневието, продължаваме да бутаме.
Устремени, решени да оправим всички проблеми,
правим неуспешни промени, от времето ограничени.
Отегчени сме от скучни кадри едни и същи,
всичко е толкова различно, а само хора и къщи.
Улици пълни с народ, а сякаш пусти и празни,
хора всякакви, разни, а така еднообразни.
Бездомни хора, оставени на произвола на съдбата,
странници, скитащи по улиците на махалата.
Безцветна околност, сиви и мрачни лица,
единственото приятно е смехът на деца.
Някъде между сенките слънцето се прокрадва,
за пореден път, мен само това ме зарадва.
Денят си минава, небето потъмнява дори,
аз се чудя къде съм виждал тази картинка преди.
Mинават дните ми в терзания, без уповъния под тъжен небосвод
нима това са наказания от предишен горестен живот
не знам, а времето по стрелките продължава да лети
сякаш ще живеем 100 години-но надали
уви-нашия живот е кратък
и никой няма отговор какво ще бъде по нататък
дали като Орфей ше продължа със свойта лира
или душата ми - в бездната ше ающира
Лентата превърта, годината се повтаря,
сякаш кръгът на ежедневието се затваря.
На стената се променят числата на календара,
а лодкарят чака някой на другия бряг да откара.
Нагоре в небето, при другите човешки души,
светещи звезди, като милиярди тъжни очи.
И така живеем ден за ден с мисълта за промяна,
но аз живея за днес, защото утре може да ме няма.
Oгледай се и замисли се на какво ставаме свидетели
живеем ден за ден, загубили сякви добродетели
пустота е в обществото, пустота в мозъците
пустота в словата ни, както и във душите
един народ белязан и с бесчестие облян
народ за които красота и хармония е блян
ежедневие изпълнено с образи невъзможни-
апатични хора в трудни времена тревожни
а просякат веригите влачи и смирено умира
и щастието сякаш-в неуспеха си намира
без да усетим преминават годините и старото тлее
младото расте, но само за да остарее
единствено слънцето ни вдъхва капката надежда
и към по добър живот несъмнено ни повежда
нищо не е мнoгoтрайно и нищо не е вечно
но вярата у нас, остава безконечна
и независимо че съм устроен да бъда черноглед
аз знам, че всичко ще е наред!