Reknail и MaryЦвете в пустиня

Куплет 1:
Денят ми е нощ, нощта ми е ден, живея си между ад и рай,
душа в огън, сърце в лед, агонията няма край.
Вече се чудя, кажи ми ти - до кога ли ще продължаваме?
Любов ли е това, щом само се нараняваме?
Може би, помисли, спомни си миговете с мен изминали.
Болката отминава, спомените остават завинаги.
Сега сме тук, зад нас остана това, което е лично,
уж ние сме си същите, а май вече всичко е различно.
Опитах, за тебе пречупих се, но в мене останаха белези,
в огледалото поглеждам, усещам вече не съм себе си.
Помня каза ми "Няма смисъл да продължаваме вече напред,
ако не си истински заради този до теб."
Може би си права, но кажи ми какво ще става,
когато ти си самичка и мене вече ме няма?
Аз не знам, не искам сам да съм в този свят проклет,
как ли ще живея, ако вече не съм с теб, Boo:)?
Припев (x2):
Ти си моята топлина.
Без тебе ще изстина,
ще потъна в самота,
като цвете в пустиня.
Куплет 2:
Когато слушаш тази песен, може би ще си далече,
може би друг ще те прегръща всяка вечер вече.
Може би ще си щастлива с него, обаче аз съм си убеден,
че никой няма да те обича колкото мен.
Гледам, мисля си, на себе си просто се чудя -
ако утре аз те загубя, как ли ще бъда с някоя друга?
Как ще обичам, как ще живея дните ми ужасно проклети,
като търся единствено тебе във всичко, даже във всеки?
Жалко, че ще ме разбереш, когато за нас ще е късно,
че много държа на тебе и никога няма пак да те пусна!
Мене наистина ме боли, просто си крия сълзите,
всяка вечер малко по малко - вече се губят сред звездите.
Да, така е, до болка ми липсваш, липсва ми много гласа ти,
обичам всичко в тебе, казвал съм ти го милиони пъти.
Не се съмнявай - знаеш, че така е, бебе!
Дадох ти сърцето си и то остава в тебе!
Припев (x2):
Ти си моята топлина.
Без тебе ще изстина,
ще потъна в самота,
като цвете в пустиня.