Куплет 1 (Reknail):
Навън вали, капките разрязват тишината,
падащият мрак се е слял със самотата.
Която не пуска душата ми, от онзи хубав ден,
когато за последно тя седеше до мен.
Чувствам се празен, сякаш сам на този свят,
и тези тягостни чувства ме връщат години назад.
Сякаш още тогава, съдбата с пръст ме беляза,
да чувствам силна любов и безкрайна омраза.
Поглеждам човека в огледалото, но не разбирам,
защо толкова го обичам и толкова го презирам.
Замахвам, чупя го, но образът остава,
не мога да разбера какво, по дяволите, става!
Пред мен изниква момче, застанало на колене,
обляно в сълзи, гледащо към мрачното небе.
И отново изниква, този образ е стар,
омръзна ми да живея в този гаден кошмар.
Куплет 2 (Reknail):
Отново празници, скандали, кървища, драми,
разрязващи писъци, лица със сълзи обляни.
Щом се върна отновo там не мога да проумея,
какъв е смисълът изобщо аз да живея.
И пак заставам на ръба между живота и смъртта,
но нямам никакви сили и пак ме спира страха.
Отново съм сам, предаден от всички, изоставен,
измамен, забравен, на улицата оставен.
Единствено нощта е с мен и хилядите звезди,
стичащи се по небето, като моите сълзи.
Звучи нереално, но се уморих от живота,
сърцето ми вече по различен начин хлопа.
Поглеждам нагоре, отварям широко очи,
и се сещам за всички мои нечути молби.
Усещам болка, тъга, силна омраза и скръб,
Боже, чуй молитвите ми този път!
Куплет 3 (Reknail):
Появяват се сцени, понякога като съм сам
и кървавата нишка ме отвежда натам.
Към онзи мрачен свят на хиляди спомени,
останали в мен, в съзнанието ми заровени.
Болката в мен отвътре бавно ме разяжда
и новото ми АЗ с времето се заражда.
Малкото момче вече отдавна го няма,
само спомена за него в мен остана.
Сега виждам човек, скитащ сам в квартала,
с поглед напред, надеждата не е умряла.
С усмивка на уста, но душата е нещастна,
продължава нататък, защото вече порасна.
Веригата къса, на земята хвърля кръста,
гледа към небето, насочил двата средни пръста!
Решен, устремен, проблемите да надделее,
хубав или не, само един живот живее!