Бели квадрати, зелени черти,
улици малки, човешки съдби.
Жълти поляни, лилави гори,
нежни прояви и сладки лъжи.
Замислена книга неволно танцува,
бедна къртица отрича света.
Високо в небето абстрактни кълвачи,
продали честта си търсят храна.
По реката огромна пътува морето,
слънцето радостно маха с ръка.
Дяволи пеят песен след песен,
бавно, лениво медитира нощта.
Аз съм черна пенлива история,
приличам на чаша студена вода.
Имам реклама, имам поклонници,
в сърцето си нося гъста мъгла.